Да се откажеш от шанса за олимпийско злато заради една значка

 

Да се откажеш от шанса за олимпийско злато заради една значка

 

По традиция очите на целия свят са обърнати към олимпийските игри. Всичко, което се случва там ще бъде видяно от милиони. А през лятото на 1968 година в Мексико сити се случва нещо знаменателно, което ще остане като едно от най-живите политически послания в олимпийската история. При награждаването на почетната стълбица двамата афро-американски атлети Томи Смит и Джон Карлос вдигат по един юмрук в черна ръкавица, докато звучи американският химн. Карлос носи бронзов медал, а златният медалист Смит току-що е счупил световния рекорд на 200 м с време 19.83 секунди.

 

Олимпиадата се провежда по време, когато из цяла Америка поддръжниците на движението за човешки права се борят с продължаващите сегрегация и расизъм. Само година по-рано чернокожият световен шампион по бокс в тежка категория Мохамед Али е лишен от титлата си, след като по идеологически причини отказва да отслужи военната си служба. Месеци по-рано е убит Мартин Лутър Кинг. В Австралия пък расовите напрежения са свързани с политиката за “Бяла Австралия”, с която се създават закони срещу цветнокожите имигранти и коренното население.

 

След своя т. нар. “Поздрав на черната сила”, Смит и Карлос са незабавно и позорно прогонени от Олимпийското градче и при завръщането си в САЩ се сблъскват с повсеместно осъждане, репресии и дори смъртни заплахи. Но за цветнокожата общност те са герои.

 

На иконичната снимка от стълбицата обаче има и трети човек, който нито е чернокож, нито е с вдигнат юмрук, но е не по-малко значим участник в случващото се. Напълно незаслужено, ролята на Питър Норман в събитията остава в сянка за страшно дълго време. 

 

Кой всъщност е белият на сребърното стъпало?

 

Австралиец, който печели среброто на съдбовната олимпиада, като пробягва 200 м за 20.06 секунди – рекорд за Австралия и до днес; петкратен шампион на Австралия на 200 м и по това време считан за “петия най-бърз човек в света”. До Смит и Карлос, и двамата над 1.90 м, Питър със своите 1.78 м изглежда като “дребен бял човечец” – според интервю за CNN именно това са думите на Карлос, когато за първи път вижда Норман. Американският отбор очаква, че златото и среброто са им вързани в кърпа, когато Норман се завихря в последните 50 метра и пресича финиша преди изумения Карлос.

 

След като финишират, Смит и Карлос казват на Норман за своя план и го поканват да се присъедини към тяхната демонстрация. Той веднага заема значка на анти-расисткия Олимпийски проект за човешки права от американския гребец Пол Хофман и се изправя на сребърното стъпало пред Смит и Карлос с нея върху сърцето си.

 

И това стига.

 

Това стига Питър Норман да остане в историята на спорта и човешката доблест като герой. И също така стига той никога повече да не тича на олимпиада.

 

Времето на Питър Норман от Мексико – 20.06 секунди – би било достатъчно за златен медал на следващите Игри. В Мюнхен той вероятно е щял да бъде най-добрият в света – огромно отличие за бял спринтьор. Но след 68-ма Питър Норман повече не отива на олимпиада, въпреки че покрива общо 23 пъти квалификациите за 200 и 100 метра.

 

При завръщането му в Австралия го посреща всеобщо неодобрение и присмех. Както Карлос отбелязва, “докато нас двамата ни смазваха, Питър беше съвсем сам пред цяла една страна, сам премина през цялото това страдание”. Едно страдание, което продължава твърде дълго – дори тридесет години по-късно, Норман изобщо не е сред поканените на Олимпийските игри в Сидни. Когато това се разчува, от Олимпийския комитет на САЩ го канят да дойде като част от американската делегация. Официалното извинение от родната Австралия идва едва през 2012 г., когато депутат обявява в парламента, че жестът на Норман е “акт на героизъм и смирение, допринесъл за осъзнаването на расовото неравенство в световен мащаб”.

 

Но Норман не успява да чуе това. През 2006 г. Смит и Карлос, които остават негови близки приятели през целия му живот, носят на раменете си ковчега на погребението му. Две години по-късно ще излезе филмът “Салют!”, от който много австралийци ще научат за първи път историята на своя забравен герой. Пред CNN Джон Карлос обяснява: “Той си плати цената. Там, тогава, Питър Норман се изправи в защита на правата на човека, не в защита на Томи Смит и Джон Карлос.”

 

В университета на Смит и Карлос в Сан Хозе този исторически момент е увековечен с монумент – Смит и Карлос на стълбицата, със сведени глави и вдигнати юмруци в черни ръкавици. Мястото на сребърния медалист е празно по искане на Питър Норман. Той моли за това, за да може всеки, който пожелае да застане там – в сянката на двамата чернокожи гиганти, и да усети нещо от онова, което той е усещал в онзи знаменателен и съдбоносен момент. 

 

Новини и статии

Да се откажеш от шанса за олимпийско злато заради една значка

$ 50 000... и си на Покрива на света

Зумба мания

Подводна гимнастика

ЗА ФИТНЕСА И ХРАНЕНЕТО

Цар Футбол- История

Тенис: върховната тренировка от главата до петите...– .

История на волейбола

История на баскетбола

Плуване: Гъвкавост и оформени мускули?

Като на война

Йога

История на леката атлетика

Мек сняг, много падане и смях! Сноуборд!

В търсене на дълголетието

Наднормено тегло и целулит

K- Pop - музика и танц

Тае Бо- сила, динамика и гъвкавост

Защо гимнастиката на Норбеков

Извайте тялото си с пилатес!

Каланетика стяга и оформя тялото за часове.

Със спортно шоу- бенефис, Данчо Йовчев ще ознаменува края на състезателната си кариера.

Футболна Академия Cartoon Network стартира състезание за млади таланти в България и Европа

Футболна академия Cartoon Network 2013 обяви победителя от България

Маратонът на пясъците - най-трудният на планетата

Приятели ще пробягат 1609 км за 30 дни за благотворителност